(Брюксел) – Българските власти бият, ограбват, събличат, и използват полицейски кучета срещу афганистанци, мигранти и други хора, търсещи убежище, след което ги връщат обратно в Турция без официално интервю или процедура, заяви днес „Хюман Райтс Уотч“.
„Българските власти брутално и безцеремонно връщат мигранти и търсещи убежище през сухоземната граница с Турция“, каза Мишел Рандава, отговорник по правата на бежанците и мигрантите в „Хюман Райтс Уотч“. „Европейският съюз следва да гарантира, че България незабавно ще спре незаконните и нечовечни принудителни връщания по границите си и ще даде достъп на търсещите убежище до справедлива процедура“.
През юли 2021 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) единодушно реши, че българското правителство е нарушило чл. 3 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека – забрана на изтезанията и на нечовешкото и унизително отношение, и правото на справедлив процес, когато през 2016 г. е върнало турски журналист в Турция, без оценка на риска или възможност да оспорва изгонването му. В края на 2021 г., Българският хелзински комитет съобщи за 2513 принудителни връщания от България, засегнали 44 988 човека. През 2020 г. съобщи, че българските власти са върнали 15 173 човека.
Между ноември 2021 г. и април 2022 г. „Хюман Райтс Уотч“ интервюира 15 афганистански мъже. Те разказват, че са станали жертва на 19 принудителни връщания от България в Турция. Седемнадесет са се случили между октомври и април, и две през лятото на 2021 г.
Четиринадесет от интервюираните 15 мъже съобщават, че са били бити от българска полиция или мъже, които смятат за български полицаи, докато са били задържани на българска територия, и/или в хода на принудителното им връщане в Турция. Десет от мъжете казват, че българските власти са откраднали вещите им, и са взели дрехите им, често оставяйки ги без обувки, само по бельо и тениски, дори при минусови температури. Единственият мъж, който не съобщи да е бил бит, е пътувал със съпругата си и трите си деца, когато е бил задържан. Той каза, че са били директно отведени на границата.
Дванадесет човека съобщават, че българската полиция е използвала полицейски кучета при първата си среща с тях. Пет казват, че полицейско куче е ухапало тях или друг човек в групата им в момент, когато не са се движели.
„Имаше човек [в нашата група], който започна да говори български... , каза мъж който е преминал границата с група от 25 човека през Март или Април 2022. Той е работил в България в продължение на три или четири години и така знае езика... Полицията му задаваше въпроси... след това пуснаха кучето [срещу него]. Той ги молеше на български да спрат кучето. (Всички) видяхме как кучето го хапе, ръцете му кървяха... след атаката полицията... продължи да го плаши с кучето. Държаха кучето на каишка и се преструваха, че ще го пуснат.“
Дванадесет от интервюираните мъже казват, че след като ги е задържала, полицията ги е завела директно на границата. Трима казват, че полицията ги е отвела в място за задържане, където са прекарали между 24 и 72 часа, преди да бъдат върнати на границата. Властите не са предоставили възможност на никого от тях да поиска убежище.
Нито един от тримата мъже, които са били задържани в арест преди да бъдат принудително върнати в Турция, не е имал достъп до преводач и не е бил интервюиран, докато е бил в ареста. Двама от тях казват, че са им били взети отпечатъци, но не са били снимани. Трети е бил сниман, но без да му бъдат взети отпачатъци.
Хюман Райтс Уотч са изпратили писмо до Българското министерство на вътрешните работи с разкритията на 28 Април, искайки коментар, но никой не им е отговорил.
„Фронтекс“, Европейската агенция за гранична и брегова охрана, поддържа присъствие в България, и през 2016 г. съобщи, че 192 офицери и служители са били изпратени на българските граници с Турция и Сърбия. Двама афганистански мъже описаха 4 отделни срещи с офицери на „Фронтекс“, докато са били задържани от българската полиция. Според тях присъствието им е имало възпиращ ефект върху злоупотребите на българската полиция, но полицаите са станали по-жестоки след тръгването на „Фронтекс“ служителите. Търсещите убежище са били принудително върнати след като офицерите са си тръгнали.
На 15-ти март „Хюман Райтс Уотч“ писа до тогавашния изпълнителен директор на „Фронтекс“ – Фабрис Легери, за своите разкрития относно /знанието на агенцията за принудителните връщания на мигранти и търсещи закрила от гръцкия регион Еврос към Турция.
На 11-ти април „Фронтекс“ отговори: „Всички офицери, които участват в оперативните дейности на агенцията, трябва да следват Кодекса за поведение на “Фронтекс“, който... заявява, че "по време на оперативните си задължения и в пределите на техния мандат и правомощия, участниците в оперативните дейности на „Фронтекс“ се ангажират да гарантират помощ, в частност, на уязвими лица и лица, търсещи международна закрила."
Легери подаде оставка в края на април, след като Европейската служба за борба с измамите приключи едногодишното си разследване по твърдения, че служители на „Фронтекс“, включително самият Легери, са покрили информация, че мигранти са били принудително връщани от сухопътните и морските граници на Гърция към Турция. Пълният доклад от разследването все още не е публичен.
„България следва незабавно да спре принудителните връщания от територията си, да държи отговорни длъжностните лица, които малтретират мигранти, да гарантира справедливо отношение и да осигури достъп до процедурите за предоставяне на убежище за всички, които търсят такова“, според „Хюман Райтс Уотч“. Европейските институции и държавите-членки следва да държат България отговорна за тези злоупотреби, като трябва да бъде създаден независим механизъм за наблюдение на границите, който да наблюдава и докладва за нарушенията на правата на човека на границата България - Турция. „Фронтекс“ трябва да проведе въртрешно разследване на всички твърдения за непредотвратяване на незаконни връщания на мигранти и да осигури по-голяма прозрачност върху всички вътрешни разследвания и констатации.
"Във време, когато българските власти посрещат украински бежанци, предоставяйки им информация за временна закрила и живот в България, същите власти се отнасят жестоко с афганистанци и други търсещи убежище на границата им", каза Рандауа. "Българските власти следва да проявят същото разбиране и достойно отношение към всички лица, търсещи убежище, каквото проявяват към украинците."
Контекст на принудителните връщания на/по българската граница
Принудителните връщания нарушават множество норми за правата на човека, включително забраната за колективно експулсиране съгласно Европейската конвенция за правата на човека, правото на справедлив процес в Международния пакт за граждански и политически права, както и принципа на забрана за връщане съгласно Конвенцията за бежанците от 1951 г.
България е обвързана от законодателството на ЕС и собствената си Конституция да зачита правото на убежище. "Правото на убежище" е залегнало в чл. 18 от Хартата на основните права на ЕС, изменена с Договора от Лисабон от 2007 г. С влизането в сила на Договора от Лисабон през декември 2009 г., хартата става правно обвързваща за страните - членки на ЕС, при прилагане на европейското законодателство. Правото на убежище става приложимо право съгласно правния ред на ЕС.
Член 27, (2) от българската Конституция задължава правителството да предоставя убежище, като гласи: "Република България трябва да предостави убежище на чужденци, преследвани за техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи."
Международните стандарти и насоки за употребата на сила от служители на реда се отнасят до българската гранична полиция и войници, изпълняващи полицейски функции. Стандартите на ООН, заедно с обновени насоки от 2020 г., базирани на консултативен процес, гласят, че служителите на закона трябва да използват сила само в краен случай. Всяко прилагане на сила трябва да е съобразено с определени принципи, включително пропорционалност и необходимост.
Последните насоки от Службата на Върховния комисар за правата на човека относно „несмъртоносните оръжия“ и ресурсния наръчник на Службата за борба срещу наркотиците и престъпността на ООН за служители на закона конкретно препоръчват полицейските кучета да бъдат обучени и под ефективен контрол от страна на водача, включително и когато не са на каишка. Кучешките ухапвания могат да причинят сериозни и дълготрайни наранявания на пострадалия и носят вторичен риск от инфекции.
Етичният кодекс на служителите на МВР с полицейски правомощия и релевантната законова рамка залагат условия за необходимост и пропорционалност, когато полицията решава да употреби сила. Тези правила и принципи трябва да важат и при охраняването на границите. При всички положения, българската полиция трябва да се съобразява със задълженията си според международното законодателство за човешките права и българската Конституция да гарантира, че никой човек не е подложен на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това задължение е абсолютно и важи във всички обстоятелства.
На 30 юли 2021 г. българският вътрешен министър Бойко Рашков заяви в парламентарна сесия: "Наистина виждаме засилен миграционен натиск". На 31 август българската преса съобщи, че в последните два дни на месеца почти 500 незаконни преминавания от Гърция и Турция са били спрени от българските власти. Съобщението дойде след като правителството обяви, че от началото на 2021 г. до края на м. юли 16 900 граждани на трети страни, които са преминали границата нелегално, са били върнати в съседни държави.
След като талибаните поеха контрола над Афганистан през август 2021 г., българското правителство обяви, че ще разположи между 750 и 1050 войници на сухопътните граници с Гърция и Турция, за да извърши "мисия за защита" и да подкрепи 1000 гранични полицейски служители.
От 2014 г. насам „Хюман Райтс Уотч“ документира как българските власти принудително връщат мигранти и търсещите убежище по сухоземната граница с Турция. Сведенията ни се потвърждават от други доклади на НПО и медии. Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) призова за разследване на смъртта на двама иракчани на българо-турската граница през 2015 г. През февруари 2022 г. върховният комисар на ВКБООН Филипо Гранди цитира "обезпокоителен модел на заплахи, сплашване, насилие и унижение" на "насилствено върнати хора" по централните и югоизточни граници на ЕС.
Методология
Между ноември 2021 г. и април 2022 г. „Хюман Райтс Уотч“ интервюира 15 афганистански мъже. Те разказват, че са станали жертви на 19 принудителни връщания от България в Турция. Седемнадесет са се случили между октомври и април, и две през лятото на 2021 г. В друг случай, 14-годишно афганистанско момче разказва, че българската полиция е пребила него и други хора в групата му, която е била върната обратно в Гърция.
Въпреки че „Хюман Райтс Уотч“ не може да прецени общия брой на хората, засегнати от насилствените връщания, всичките са били случаи на „колективно експулсиране“.
Всички интервюта бяха проведени на персийско - дарийски език с помощта на преводач. Освен едно интервю, проведено на английски език в присъствието на преводач, готов да се включи.
Интервютата бяха проведени по телефон в изолирана среда – напълно сами или в присъствието на членове на семейството на интервюирания – с уверения за поверителност. Изследователите информираха всички интервюирани за целта и доброволния характер на интервютата, както и начините, по които „Хюман Райтс Уотч“ би използвалa информацията. Всички интервюирани бяха уведомени, че могат да откажат да отговорят на въпроси и да прекратят интервюто по всяко време. Беше изяснено, че те няма да получат плащане, услуга или друга лична полза в замяна за разказаното.
Насилие и злоупотреби от страна на българските власти
21-годишен мъж от провинция Газни в Афганистан разказа, че на 12 ноември 2021 г., заедно с още четирима мъже, се е опитал да премине в България от Турция. Той и групата му са се загубили след като са ходили цял ден и цяла нощ. В крайна сметка стигнали до полицейското управление на някакво село. Там е имало един полицай, който веднага се е обадил за подкрепление. Пред Хюман Райтс Уотч мъжът разказа, че полицаите, всичките облечени в тъмносини униформи, са били него и приятелите му и са откраднала парите и чантите им.
След това са ги закарали до оградата от бодлива тел, разделяща българската и турската граница, принудили са ги да свалят дрехите и връзките на обувките си, и са продължили побоя. Носът му е бил разкървавен и лицето му удряно толкова силно, че временно загубил зрение с едното око. По време на побоя полицаите го бутнали в изкоп – при падането счупил и двете си китки. Когато ни изкараха от колата - каза той - ... те ни казаха да повторим, „Няма България“ и продължаваха да ни бият, докато не го повторим,.... Изпратиха ни обратно само по бельо.“
Без документи в Турция, той е нямал възможност да потърси медицинска помощ от Турските болници, но той каза на Хюман Райтс Уотч,че накрая намерил Авганистански доктор, който го лекувал. „Хюман Райтс Уотч“ разполага с рентгенова снимка на счупените китки, както и негова снимка с две гипсирани ръце.
Двадесен и седем годишен мъж от провинция Баглан, Афганистан, който е преминал в България през декември 2021 г. с още петима мъже, разказа, че след като са преминали в Гърция от Турция, той и групата му са ходили два дни, докато достигнат българската граница. Прекосили я и вървяли още един час, преди да бъдат задържани от шест български полицаи с три кучета. Каза, че куче е ухапало до кръв един от мъжете от групата му, който се е опитал да избяга. Той описа полицаите като облечени в черни униформи с покрити лица. Още четирима полицаи са се присъединили към тях и са отвели него и групата му директно до българо-турската граница:
Ритаха ни като футболни топки.... Ритаха ме по всяка част от тялото, успях само да си предпазя главата... Носеха... [тежки] ботуши... и предната част на ботушите беше направени от стомана .... На границата отново ни биха... и ни казаха: "Не се връщайте пак.
Двадесет и пет годишен мъж, също от провинция Баглан, разказа, че през декември 2021 г. е преминал в България с още около 19 мъже. След като са ходили два или три часа, са били задържани от мъже, за които смята, че са били български полицаи, носещи черни униформи с покрити лица:
Българската полиция беше агресивна с нас... те тежко ме биха [когато ни арестуваха]. Припаднах и... когато отворих очи, бяхме в център за задържане... Имаше един български пазач, който ми даваше вода.... Стаята беше като контейнер, нямаше достатъчно въздух за дишане.... Всеки от нас беше отведен в друга стая за снемане на пръстови отпечатъци, но не ни направиха снимки.... Не ни дадоха шанс да говорим с тях.... Взеха ни вещите и някои от дрехите. Останахме по панталони. Взеха ни и обувките....
В резултат на побоя, имах две счупени ребра... От това място до границата вървяхме 1 час и 10 минути. Тъй като не можех да ходя, двама от приятелите ми ме носеха на раменете си. Ескортираха ни 14 полицаи... По пътя, ако им се приискаше, просто биеха някого с палката. Биха ме три пъти с палката. (На границата) ни заплашиха и казаха: "Ако дойдете отново, ще срещнете същото отношение.
Двадесет годишен мъж от провинцията Пакита в Авганистан, който бе задържан от Българската полиция в края на Ноември 2021, ни разказа за неговия престой в ареста където са го накарали да си сложи отпечатъците на документ, който той не е разбрал за какво е:
Имаше някои бежанци които им казаха на английски,че търсят убежище, но полицаите не им се отзоваха положително, те ни бутнаха назад и ни казаха да седнем. Не ни снимаха, но имаше документи и ние трябваше да си сложим отпечатъците на тях, като подпис. Те не ни казаха нищо (за това което пише в документите)...Не ни дадоха копие. Преди да тръгнем от лагера(за да отидем към границата), ми взеха чантата, телефона, дрехите и обувките и аз останах по къси панталони.
Двадесет и пет годишен мъж от град Мазари Шариф (Афганистан) разказа, че когато той и групата му от 30 души, включително деца, са били задържани от българската полиция около 16 февруари 2022 г., двама германски офицери са пристигнали на мястото с джип. Според мъжа, полицаите от „Фронтекс“ не са обърнала внимание на молбите им за убежище и не са предотвратила груповото им изгонване:
Двамата германски полицаи носеха синя униформа... Видях германското знаме на униформата им... Говорих с един от тях на английски, той ми каза, че е германски офицер и ме попита: "Защо дойде незаконно?" ... ... Казах му, че има проблеми в нашите страни, че сме бежанци, и че в Турция не е безопасно за нас. Когато му казах всичко това, той отговори: "Незаконно е, че сте дошли по този начин" ... Германските полицаи останаха за около час, а когато българската полиция се подготви да ни отведе до границата, те си тръгнаха.... На границата, българските полицаи ни биха... и ни взеха дрехите.
Двадесет и две годишен мъж от провинция Нангархар, Афганистан, който се е опитал да влезе в България през лятото на 2021 г. в група от 25 мъже, разказа, че когато той и групата му са били задържани от българската полиция, около 15 минути по-късно на мястото са пристигнали двама германски полицаи. Той каза: "Видях германското знаме на рамото им... на униформите и на колата им беше написано „POLIZEI“... Германските полицаи наблюдаваха как българската полиция ни вкара в колата [за връщане на границата], а след това си тръгнаха ... ... [На границата] именно българската полиция ни взе вещите... и дрехите ни ... останахме по шорти и тениски, взеха и обувките ни."
Същият мъж е направил още един опит да влезе в България през ноември 2021 г. в група от около 36 души, включително четири жени от Ирак и Сирия и трите им деца. След 2 часа ходене, той каза че са срещнали български полицаи. Той разказа, че докато е бил задържан в България, е станал свидетел как българските полицаи претърсват по неуместен начин и опипват жени от неговата групата, преди да те да бъдат отведени директно на границата с Турция:
Поведението им [българска полиция] беше лошо, дори към жените... Претърсиха жените както претърсиха мъжете.... Нямаше жени полицаи с тях, всички полицаи бяха мъже... полицаите пипаха [жените] с ръце по цялото тяло... Когато жените се опитваха да ги спрат или да кажат нещо, им сигнализираха да спрат да говорят с пръст на уста.
Международните препоръки изискват силите за граничен контрол да осигурят служители-жени, които да интервюират и претърсват жените мигранти.
Дванадесет души казаха, че българската полиция е използвала полицейски кучета, когато са ги задържали. Пет от тях казаха, че полицейско куче е ухапало тях или някой от групата им, който е седял или стоял, но не се е движел. Научихме за други четири случая на кучета, ухапали хора, които бягат.
Разговаряхме с 14-годишно афганистанче от провинция Каписа, което не се брои към случаите, върнати обратно в Турция, защото българската полиция го е върнала през границата в Гърция. Момчето също съобщи за брутално отношение и използване на полицейски кучета, когато е било заловено с група от около 25 души, преминали от Гърция в България след като са ходили 4 нощи в България:
Четири полицаи и куче [ни хванаха]. Униформата им беше синя и на нея имаше надпис „ПОЛИЦИЯ“. ... Биха ме, но понеже бях дете, ме удариха само с юмрук и пръчка три или четири пъти; Не бях пребит толкова зле, колкото мъжете. Полицията освободи кучето, за да хапе хората. То тръгна към мен, но аз се скрих зад полицаите. Видях как кучето хапе други хора. Да те хапе такова куче изглеждаше по-лошо от смъртта. Побоите продължиха 20 -25 минути, хора със счупени носове и счупени глави. Някои хора бяха пребити тежко.
Не ме питаха нищо. Не отделиха децата. Имаше и други деца, не направиха нищо, за да им помогнат. Всъщност, счупиха ръката на едно от тях и не направиха нищо, което да помогне... Не помогнаха на никого със счупени кости. Обадиха се за кола и продължиха да ни бият в колата. Биеха ме по главата и ръцете, пръстите ми бяха наранени. Заведоха ни до гръцко-българската граница, взеха ни дрехите, накараха ни да легнем и продължиха да ни бият. Накараха ни да вървим надолу по един хълм към Гърция.
